---

Културни и природни забележителности

Паметник на падналите от комунистическата съпротива в годините 1941-44, и на загиналите във Втората световна война 1944-45 г. Паметникът се намира на площада на селото.

Паметна плоча на загиналите войняговци в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война намираща се на източната стена на църквата „Св.вмчк Димитрий Солунски“. През 1936 г. полк. Петър Димков (известен народен лечител) открива паметната плоча с имената на загиналите във войните.

Самата църква, която е обявена за паметник на културата с регионално значение ( а би трябвало да е от национално ), тъй като е паметник на Брациговската строителна школа, а в нея е служил две години като църковен певец (псалт) Васил Иванов Кунчев — Левски по време на учителствуването си тук.

Училището в църковния двор, в което Васил Левски учителствува през 1864/66 г., превърнато сега в музей.

Знаме на село Войнягово — с правоъгълна форма със съотношение на широчина към дължина 3:5 и състоящо се от три цвята: бял, зелен и червен, разположени в концентрична последователност, а именно: бяла човешка длан с леко разтворени пръсти върху зелен кръг, находящ се в центъра на правоъгълника с отстояние 1/8 от ширината в горния и долния край на правоъгълника, който е червен на цвят. Това е историческото знаме на войниците (войниганите, войнуците) от времето на Второто българско царство, а също и знамето под което са служили същите тези войници по времето на Османската империя — т.е. знамето под което войняговци са служили повече от 600г, и което по право принадлежи на потомците на тези войнигани(войници).

Селският събор в село Войнягово се провежда на празника „Свети Дух“, който е подвижен празник — т.е. мести се според Великден, като се пада на 50-я ден след Великден. Много от най-известните български народни оркестри са гости на събитието.

Прави се курбан на патронния празник на църквата — Димитровден на 26 октомври.

Най-големия празник от столетия за войняговци е Гергьовден (6 май) — празника на Св. Георги Победоносец. Няма и не може да се намери къща на този ден, в която да не се коли агне, курбан за св. Георги, или да се намери войняговец който работи на този ден. Дори има и пословица по този случай: " От гурбет се връща: войняговец-за Гергьовден, дъбенец-заЗаговяване(Старчовден), а овчиларец (климентец)- за Спасовден".


Войнягово е едно от четирите села в община Карлово (останалите три са: съседното Дъбене, Сушица, и с.Васил Левски), в което е запазен автентичния обичай — Старчовден (т.е. ден на старците — старец, това е местното название на кукер). Всяка година в седмицата преди Сирни заговезни от понеделник до събота (без петъка) се вади „дюзенят“ (принадлежностите) на „стареца“, които той облича, и се разхлопкват звънци, тучове и хлопки за да се пропъдят злите сили и да се събуди природата за нов живот. Интересни са маските (суратите) и облеклото (тъкъмът) на старците — то е белодрешно, отразявайки традиционното облеклото на войняговци преди да стане чернодрешно. Старците се събират в „тайфа“ и със специална „старчовска“ стъпка обикалят по улиците и къщите гонейки злите сили. Във всяка къща те биват черпени с вино, и им се дава дар: жито, брашно, фасул, които после се продават и с парите получени от продажбата се прави обща трапеза на цялата „тайфа“. Запазен е старинния тракийски обичай на заораването с волове на последния ден (събота) от старчовските дни — остатък от култ към тракийския бог Дионисий — Сабазий. Уникален също е и обичая да се бият „старците“ на Войнягово със „старци“ от съседно селище (напр. Дъбене или Михилци) докато се пролее кръв, като пукнат нечия глава за да има изобилие на вино през годината както се вярва, а така също и носените от тях специални „старчовски“ камшици с които те „плющят“, като ги въртят над главите си и ги дърпат рязко, с което предизвикват звук подобен на гърмеж от пистолет, който войняговци наричат „плющене“. Етнографите намират много силни тракийски елементи, както във старчовските (кукерските) игри и изпълняваните успоредно с тях танци със живи змии или само змийски кожи, така и в празника Полирания, който се празнува в деня след Гергьовден, и в който се откриват елементи от култа към Великата майка богиня, носенето на пискюллия ( прабабата на днешната мартеница ), войняговските женски везани пояси (колани) за чопрази (пафти) със зооморфни и антропоморфни елементи, запазените до края на XIX век русалски игри и обреди — наследници на древнотракийските празници „розалии“ посветени на бог Дионисий —Сабазий, и ред още други обичаи и култови предмети и практики.

Източник: Войнягово, Уикипедия